Постинг
30.05.2017 04:46 -
Prazno
Автор: to4icata111
Категория: Поезия
Прочетен: 1076 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 20.02.2019 18:59
Прочетен: 1076 Коментари: 11 Гласове:
21
Последна промяна: 20.02.2019 18:59
Prazen text
Върни се в себе си, повярвай си и пак ще полетиш. Успех!
Хубав ден!
цитирайХубав ден!
Всеки има такива моменти на тъга и изгубване...важното е да намираме причините да се връщаме.
Ето за поздрав едно мое стихотворение от един такъв момент...
Ще си отида, като хладен лунен Лъч
Докоснат от Зората на Деня
В безкрайното Небе, без злъч
Ще се разтворя, и ще се стопя
Ще ме поеме Тишината на Простора
И ще ме топлят ангелски Криле
Далече от шума на всички хора
В душата на едно Дете
Цветята с топли длани ще прегърна
И с Вятъра ще потанцувам боса
В небесна Птица аз ще се превърна
Мечтата си завинаги ще нося...
цитирайЕто за поздрав едно мое стихотворение от един такъв момент...
Ще си отида, като хладен лунен Лъч
Докоснат от Зората на Деня
В безкрайното Небе, без злъч
Ще се разтворя, и ще се стопя
Ще ме поеме Тишината на Простора
И ще ме топлят ангелски Криле
Далече от шума на всички хора
В душата на едно Дете
Цветята с топли длани ще прегърна
И с Вятъра ще потанцувам боса
В небесна Птица аз ще се превърна
Мечтата си завинаги ще нося...
Знаете ли за какво служи дъното ? За да се отблъснем от него и да изплуваме !
цитирайbatogo написа:
Върни се в себе си, повярвай си и пак ще полетиш. Успех!
Хубав ден!
Хубав ден!
Аз съм ОК. :)) Щастлива и да, все нанякъде летя. Животът ежеминутно ни предоставя тема за някоя и друга творба.:)
Благодаря, че те има между моите приятели тук!
Криси
vesever написа:
Всеки има такива моменти на тъга и изгубване...важното е да намираме причините да се връщаме.
Ето за поздрав едно мое стихотворение от един такъв момент...
Ще си отида, като хладен лунен Лъч
Докоснат от Зората на Деня
В безкрайното Небе, без злъч
Ще се разтворя, и ще се стопя
Ще ме поеме Тишината на Простора
И ще ме топлят ангелски Криле
Далече от шума на всички хора
В душата на едно Дете
Цветята с топли длани ще прегърна
И с Вятъра ще потанцувам боса
В небесна Птица аз ще се превърна
Мечтата си завинаги ще нося...
Ето за поздрав едно мое стихотворение от един такъв момент...
Ще си отида, като хладен лунен Лъч
Докоснат от Зората на Деня
В безкрайното Небе, без злъч
Ще се разтворя, и ще се стопя
Ще ме поеме Тишината на Простора
И ще ме топлят ангелски Криле
Далече от шума на всички хора
В душата на едно Дете
Цветята с топли длани ще прегърна
И с Вятъра ще потанцувам боса
В небесна Птица аз ще се превърна
Мечтата си завинаги ще нося...
Намирам толкова общи размисли. :)) Като нищо ще се окаже, че сме сходни зодии. :)
Бъди щастлива!
Крис
ivoki написа:
Знаете ли за какво служи дъното ? За да се отблъснем от него и да изплуваме !
И добре, че го има! Благодаря ти за приятелството!
Поздрави, с пожелание за щастливи летни дни! :)
С много сполучливи сравнения описваш състоянието на Лирическата, Криси.
Постигнала си наситена образност.
Приятно ме впечатли финалът...
Поздрави!
цитирайПостигнала си наситена образност.
Приятно ме впечатли финалът...
Поздрави!
https://www.youtube/watch?v=gDGL_oDCqjU
цитирайКриси, радвам се, че имаме сходни виждания.
А моя милост лъвица ;)
цитирайА моя милост лъвица ;)
osa написа:
С много сполучливи сравнения описваш състоянието на Лирическата, Криси.
Постигнала си наситена образност.
Приятно ме впечатли финалът...
Поздрави!
Постигнала си наситена образност.
Приятно ме впечатли финалът...
Поздрави!
Поздрави!
tikoev написа:
https://www/watch?v=gDGL_oDCqjU
Благодаря ти за чудесния поздрав, Тикоев!
Хубаво лято да имаш!
Поздрави!
Търсене
За този блог
Гласове: 5107
Архив