Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2017 17:08 - Илюстрация - СЪН с ПРОЗРЕНИЕ И СМИСЪЛ...
Автор: urpa4a Категория: Поезия   
Прочетен: 326 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.02.2018 14:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Призрачна завеса от воал се сливаше с пътя в далечината.
Сенки отбелязваха се и показваха, как светеше луната.
Раздираше се тишината от шума на вятъра, който носеше с лекота листата. 
Спомен вечен за отминал път далечен, приканваше да си припомни тъмнината, говерейки си сам със самотата. Вървеше в мрачната картина без помен от палитра с цветове, черно бели бяха те. 
Гарга застинала във фона грозно грачи и кълве. 
- Какво ли пак яде - зачуди се и не посмя да мръдне,нито крачка по-напред. - Пак кошмар това ще е. Няма да се знае, къде ще ме отведе, ако последвам го в нощта.

Неистово му бе, че не разбираше, а всеки път напред, все го бе изплашил отпреди, ала от съня, нямаше как да се избяга. Знаеше добре това - О, ДА!
Преследваше го , тъй както малкото дете преследва родителските ласки...
Липсваха ли му? Опека и закрила, майчина милувка, бащина целувка? Сам се чувства той сега, облечен в собствената беднота...Уплах от смъртта се нагнети в сърцето и силно тъй заби, че изплаши гаргата в тъмата и грозно отлетя сякаш проклина я нощта.

Тъй слабо, слабо заваля, че воала от мъгла взе да се издига над хоризонта...Леко...Леко...

Все още не бе отминало вълнението, за блюдото на гарга-та в нощта, плахо понечи да се приближи, сърцето му пак заби и силно то се сви...Свлече се и свят му се зави...

Ангелите полетяха и се зареяха около взора му. Тъй неспирно се въртяха, че съществото му застана мирно и се стегна, сякаш да не му прилошее...В миг картината заспа и времето небрежно спря...

Заиздигна се от земята, полетя, разперил копринени крила, понечи да попречи на нощТа! Към огъня на слънцето се устреми и да го вземе! Като атлет над земята да го разнесе....Битка със самотата и тъмата да поведе, съзнанието му немирно бе, защото в мрак душата му навремето отне, а сега тъй неспирно искаше в света си да си върне - доброто си сърце...

Великолепие и цвят над земята заиграха, появиха се цветята, сетне горите и полята. Изгря дъгата и обагри земята с палитрата си светла, заигра мечтата, изгря звездата,
пътя смисъла намери и душата опрости се, изцели света от тъмни сили.....

И така събуди се с усмивка и прероди се. Тъй както взе да мисли, вечен ПЪТ е туй де що е вързано с ДОБРОТО. Верният и умен бил е ТОЙ, към съществото, за да научи някой ден след дълъгият му ПЪТ, къде е стигнал и пристигнал.
РАЯТ бил е на земята, в нас самите озарил ни с ДОБРОТАТА....







Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: urpa4a
Категория: Поезия
Прочетен: 361112
Постинги: 382
Коментари: 261
Гласове: 759
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031