Прочетен: 4488 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2017 14:32
с който сякаш събличаш душата ми – пролетен цвят.
Как събуди от сън онзи дяволски хор на орисници,
да запеят в главата ми псалм, на език непознат.
От кора на дърво ли се взе тази грубост на дланите,
да раздират воала на страст, непресторено гола,
а под тежката грапавост бликват на лудост фонтаните,
че докосват по-нежно от пух на цъфтяща топола.
От огньовете адски ли взе този пламък на устните,
та дори да потрепнат в загадъчна, светска усмивка,
вцепеняват ума, до нивото на пълна безчувственост,
а жарава описва контура на всички извивки.
Как прегръщаш с очи и се сгушвам до рамото каменно,
как безпомощно пърха в гърдите сърце премаляло
и заливат ме жарки вълни на покоя с измамата,
и превръща се допирът в мълния, огнено бяла.
Като вихър ела и вземи ме без жалки условности,
неуморен и див, до безумие смел и внезапен.
С теб да тръгна далеч, към сияйния изгрев, готова съм
и да стихна в спокойната вечност на залеза златен.
14.06.2017 17:41
Без да налагам императиви или да се смятам за авторитет - Вики е Поетесата на блог.бг!
Абсолютно и безусловно!
И се радвам, че те познавам, Парче-Поетесо! хах
15.06.2017 09:57
Без да налагам императиви или да се смятам за авторитет - Вики е Поетесата на блог.бг!
Абсолютно и безусловно!
И се радвам, че те познавам, Парче-Поетесо! хах
Съгласен!
Съгласен!
Особено имайки предвид, че е нормална и не лелее за блогова "слава".
Абе както вече казах - Парче-Поетеса.
(при все, че това е закачка, която не всеки ще разбере какво визира и да уточня, че не е нищо сексистко, а вид самориронично признаване на наистина сериозни качества, вид наша закачка)
не се бъзикам!